Човек се променя - това е колкото благословия, толкова и проклятие. Никой не остава постоянно един и същ, колкото и да се опитва. Дали е еволюция? Защото при някои определено е по-скоро регрес...


Днес изпитах странно усещане, каквото не ме беше връхлитало досега - видях се какъв бях и какъв съм сега... Сякаш бях застанал отстрани и просто наблюдавах беприсрастно непознат. 


Завърнах се в родния си дом - не само физически, но и емоционално. Видях познати неща, които бях забравил, а които някога са били за мен целия свят. Връхлетя ме истински водопад от спомени... Изпитах забравени усещания, при това най-вече позитивни: колко съм обичал хора, за които сега не се сещам с дни и седмици, дори години... Сякаш поне за миг рухна някаква ледена черупка и се възкреси "старото" ми аз.

Изплаших се, защото се почувствах уязвим... Но едновременно с това е зарадвах, защото се издигнах над ежедневните дребнотемия, които ме занимават всеки миг.


Знаех, че съм се променил, но не знаех колко и как точно... Сега ми стана ясно, поне от части. Както ми е ясно, че тва "пропукване" на черупката е по-скоро временно - сигурно скоро ще се завърна в черупката, не по желание, а от необходимост. Наложена по-скоро от външни фактори - защото бих предпочел да съм наивен мечтател, който гледа  оптимизъм и вижда красивото и оптимистичното в заобикалящия ни свят... Но в тази възраст май е невъзможно да останем такива...


Можем обаче поне временно да се "завръщаме към себе си" - към това "аз", което все не можем да си позволим да покажем, а крием някъде, чакайки подходящия момент...